Турска русалка: до кръста риба… надолу – мъж!

Хибрид между избор на основание (ground shopping) и избор на орган (forum shopping) – горе-долу това се е получило с недобросъвестността в ЗМГО след изменението от 6 март 2026 г.

Проблемът е в самия закон, а не в (обичайното) несъответствие на подзаконовата уредба с него¹Не става ясно например защо при опозиция, в която недобросъвестност при заявяването се установява по административен път (няма предварително съдебно решение за установяването на този факт) се дължи такса в размер на 25,56 евро, а в останалите случаи се дължи доста по-висока такса?! (доп. на автора, 08.10.2026 г.: в тарифата обнародвана на 29.09.2026 г. това несъответствие е решено и общата такса вече се прилага в случаите, когато недобросъвестността се установява от Патентно ведомство по административен ред)..

Доскоро недобросъвестността трябваше да бъде установена по съдебен ред. След изменението допълнената чл. 12, ал. 11 вече изрично предвижда, че установяването, че заявителят е действал недобросъвестно, се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.

Софийският градски съд установява недобросъвестността по общия исков ред. Обжалването тук е пред Апелативен съд – София и ВКС.

Патентното ведомство я установява в административното производство, а решенията му подлежат на съдебен контрол пред компетентните административни съдилища (АССГ и ВАС).

Законът обаче не урежда отношението между тези паралелни производства ако са инициирани едновременно – при съществуваща потенциална заплаха от различен резултат по двете линии.

Законът урежда спирането при преюдициалност ²Чл. 59, ал. 2, т. 7, чл. 78, ал. 5, т. 4, чл. 84, ал. 6 и чл. 125а, но не и отношението между паралелни производства по едно и също основание: обединяването по чл. 74 е възможно само между производства пред Патентното ведомство. Липсва правило за съотношението между противоречиви решения с идентичен предмет взети по административен и граждански ред паралелно.

Същинският проблем обаче е в основанията и легитимацията: чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗМГО посочва недобросъвестността като самостоятелно основание за заличаване, а ал. 4 посочва, че заличаване може да бъде поискано от всяко лице – без по-ранно право, без доказване на правен интерес и без специален преклузивен срок.

Същевременно обаче чл. 36, ал. 3, т. 1 остава непокътнат: заличава се и марка, регистрирана в нарушение на чл. 12, но чл. 12, ал. 5 е пак недобросъвестността, само че тук са легитимирани само ограничен кръг лица³Лицата по чл. 36, ал. 5, т. 1 – лицата по чл. 52, ал. 1, които не са упражнили правото си на опозиция или опозицията им не е разгледана по същество по отношение на същите страни, предмет и обхват..

Практическият резултат е, че докато заявката е висяща, недобросъвестност може да релевира само действителният притежател, а след регистрацията – всеки, включително лице, което действа за чужд интерес зад т. нар. „сламен човек”.

Най-силното обяснение в полза на законодателя е, че двата пътя изпълняват различни функции: чл. 12, ал. 5 защитава действителния притежател срещу присвояване на знака му, а чл. 36, ал. 1, т. 2 защитава общия интерес към чист регистър, както при марките на ЕС. Това е разумна цел, но тогава тесният път след регистрацията е излишен.

Желанието за реформа е похвално – отдавна се коментират недостатъците на установяването на недобросъвестност по съдебен ред, най-вече цената и забавянето. Тоест премахването на задължителното предварително съдебно решение е положителна промяна.

Сегашната нормативна среда обаче не е крачка напред, а нормативен гърч. На практика тази нормативна конструкция може да доведе не само до дублиране на производства, но и до несигурност относно приложимото основание, надлежната страна и компетентния орган.

Докато недобросъвестността стои сред относителните основания, „всяко лице“ е недоглеждане – относително основание по дефиниция предполага насрещно право.

Това би отстранило и един съпътстващ проблем – зависимостта на обхвата на недобросъвестността от конкретното по-ранно право и породените от нея спорове дали основанието обхваща само сходните стоки и услуги или по-широк обхват.

• 1
  Не става ясно например защо при опозиция, в която недобросъвестност при заявяването се установява по административен път (няма предварително съдебно решение за установяването на този факт) се дължи такса в размер на 25,56 евро, а в останалите случаи се дължи доста по-висока такса?! (доп. на автора, 08.10.2026 г.: в тарифата обнародвана на 29.09.2026 г. това несъответствие е решено и общата такса вече се прилага в случаите, когато недобросъвестността се установява от Патентно ведомство по административен ред). ↩︎
• 2
  Чл. 59, ал. 2, т. 7, чл. 78, ал. 5, т. 4, чл. 84, ал. 6 и чл. 125а ↩︎
• 3
  Лицата по чл. 36, ал. 5, т. 1 – лицата по чл. 52, ал. 1, които не са упражнили правото си на опозиция или опозицията им не е разгледана по същество по отношение на същите страни, предмет и обхват. ↩︎