Регистрация на търговска марка в Европейския съюз

Какво е Европейска търговска марка?

„Европейска търговска марка“ или „Европейска марка“ са термини, които често се използват като равнозначни на „марка на Европейския съюз (ЕС)“. Доколкото „Марка на ЕС“ е легален термин 1, отнасящ се до регистрация на марка с единно действие в държавите от ЕС, а „Европейска марка“ или „Европейска търговска марка“ са по-подходящи за обвързване с територията на географска Европа, по-нататък в изложението ще се употребява легалният термин.

Важи ли българската регистрация на търговска марка в ЕС?

Регистрация на търговска марка в ЕСВ съответствие с принципа за териториално действие, изключителното право и съответната защита на търговска марка са валидни само на територията, за която се отнася регистрацията. Какво още определя обхвата на закрила?

Успешната регистрация на марка пред Патентно ведомство на Република България понякога поражда впечатлението, че правата са валидни за територията на всички държави от ЕС. За съжаление обаче, това усещане е илюзорно – принципът за териториално действие не предвижда възможност изключителното право да бъде валидно извън територията, за която се отнася регистрацията – в случая – Република България.

Често, като аргумент за обратното се посочва предвидената в Регламента възможност притежателите на национални регистрации да правят възражения (опозиции) 2 срещу подадени от други лица заявки за регистрация на марка на Европейския съюз. Всъщност, тази възможност не представлява изключение от общото правило – при успешна опозиция, кандидатът за регистрация на търговска марка в ЕС може да получи закрила за териториите, на които по-ранната (национална) марка няма действие. Това може да стане по няколко алтернативни начина:

  • чрез предвидената в Регламента възможност за конверсия; 3
  • чрез подаване на отделни (нови) национални заявки;
  • чрез подаване на искане за международна регистрация/разширяване територията на действието ѝ.

Т.е. успешната опозиция, основана на по-ранна национална марка, би предотвратила само единната регистрация на търговска марка в ЕС – тази с едновременно действие във всички държави-членки.

Регистрация в чужбина

европейска маркаДва способа за получаване на регистрация извън България са с преимуществено значение за българските стопански субекти – марка на ЕС и Международна регистрация на търговска марка (европейска или национална).

Марка на Европейския съюз (търговска марка в ЕС)

Както беше посочено – има единно действие във всички държави-членки на ЕС, което се разширява към новоприетите при условията на присъединителния договор. Проверете таксите за регистрация.

Регистрация на международна марка

Широкоразпространено е заблуждението, че международната регистрация е валидна за целия свят.

„Международна марка“ не е синоним на „световна марка“ [вижте разликата] и има действие само на териториите на тези посочени в нея държави или наднационални обединения, където е призната по предвидения за съответната територия ред.

Национална заявка в съответната държава

Значително по-рядко се използва възможността за подаване на заявки за регистрация пред националното ведомството на държавата, в която ще се търси закрила. Обичайно това се налага за държави, които не са част от системата за международна регистрация на търговска марка – например Канада. Неудобствата при този подход се изразяват в повишените разходи, свързани с необходимостта от администриране на по-голям брой производства, водени на съответните официални езици и чрез местни за съответната територия професионалисти.

Последна редакция 27/12/2015, Момчил Златарев, Google

Notes:

  1. Преди изменението на Регламент (ЕО) № 207/2009 в сила от 23 март 2016г  нар. „марка на Общността“ (Community TradeMark или CTM).
  2. Необходимо е да се уточни, че използваните в официалния превод на Регламента термини не съответстват на аналогичните, използвани в ЗМГО:

    • За противопоставяне основано на по-ранни права (относителни основания) в българската редакция на Регламента се използва терминът „възражение“, докато използваният в ЗМГО термин е „опозиция“;
    • „Възражение“ в ЗМГО се нарича възможността трети лица да сигнализират, че според тях заявеният за регистрация знак не може да изпълнява функцията на марка (т.е. попада в обхвата на абсолютните основания за отказ на регистрацията), докато за аналогичната възможност в Регламента се използва терминът „Бележки на трети лица“.

    За прегледност в изложението е предпочетено по-малко объркващото понятие „опозиция“.

  3. Преобразуване в заявка за национална марка, чл. 112 и сл.

Comments are closed.