Какво е Европейска търговска марка?
„Европейска търговска марка“ или „Европейска марка“ са термини, които често се използват като равнозначни на „марка на Европейския съюз (ЕС)“. Доколкото „Марка на ЕС“ е легален термин 1, отнасящ се до регистрация на марка с единно действие в държавите от ЕС, а „Европейска марка“ или „Европейска търговска марка“ са по-подходящи за обвързване с територията на географска Европа, по-нататък в изложението ще се употребява легалният термин.
Важи ли българската регистрация на търговска марка в ЕС?

Успешната регистрация на марка пред Патентно ведомство на Република България понякога поражда впечатлението, че правата са валидни за територията на всички държави от ЕС. За съжаление обаче, това усещане е илюзорно – принципът за териториално действие не предвижда възможност изключителното право да бъде валидно извън територията, за която се отнася регистрацията – в случая – Република България.
Често, като аргумент за обратното се посочва предвидената в Регламента възможност притежателите на национални регистрации да правят възражения (опозиции) 2 срещу подадени от други лица заявки за регистрация на марка на Европейския съюз. Всъщност, тази възможност не представлява изключение от общото правило – при успешна опозиция, кандидатът за регистрация на търговска марка в ЕС може да получи закрила за териториите, на които по-ранната (национална) марка няма действие. Това може да стане по няколко алтернативни начина:
- чрез предвидената в Регламента възможност за конверсия; 3
- чрез подаване на отделни (нови) национални заявки;
- чрез подаване на искане за международна регистрация/разширяване територията на действието ѝ.
Т.е. успешната опозиция, основана на по-ранна национална марка, би предотвратила само единната регистрация на търговска марка в ЕС – тази с едновременно действие във всички държави-членки.
Регистрация в чужбина

Марка на Европейския съюз (търговска марка в ЕС)
Както беше посочено – има единно действие във всички държави-членки на ЕС, което се разширява към новоприетите при условията на присъединителния договор. Проверете таксите за регистрация.
Регистрация на международна марка
Широкоразпространено е заблуждението, че международната регистрация е валидна за целия свят.
„Международна марка“ не е синоним на „световна марка“ [вижте разликата] и има действие само на териториите на тези посочени в нея държави или наднационални обединения, където е призната по предвидения за съответната територия ред.
Национална заявка в съответната държава
Значително по-рядко се използва възможността за подаване на заявки за регистрация пред националното ведомството на държавата, в която ще се търси закрила. Обичайно това се налага за държави, които не са част от системата за международна регистрация на търговска марка – например Канада. Неудобствата при този подход се изразяват в повишените разходи, свързани с необходимостта от администриране на по-голям брой производства, водени на съответните официални езици и чрез местни за съответната територия професионалисти.
Последна редакция 27/12/2015, Момчил Златарев, Google
Notes:
- Преди изменението на Регламент (ЕО) № 207/2009 в сила от 23 март 2016г нар. „марка на Общността“ (Community TradeMark или CTM). ↩
- Необходимо е да се уточни, че използваните в официалния превод на Регламента термини не съответстват на аналогичните, използвани в ЗМГО:
- За противопоставяне основано на по-ранни права (относителни основания) в българската редакция на Регламента се използва терминът „възражение“, докато използваният в ЗМГО термин е „опозиция“;
- „Възражение“ в ЗМГО се нарича възможността трети лица да сигнализират, че според тях заявеният за регистрация знак не може да изпълнява функцията на марка (т.е. попада в обхвата на абсолютните основания за отказ на регистрацията), докато за аналогичната възможност в Регламента се използва терминът „Бележки на трети лица“.
За прегледност в изложението е предпочетено по-малко объркващото понятие „опозиция“. ↩
- Преобразуване в заявка за национална марка, чл. 112 и сл. ↩