Промени в името и адреса на притежателя

Най-често пренебрегваното задължение

Задължението за уведомяване на Патентно ведомство (ПВ) и вписване на промените в данните на притежателя е кореспондиращо на правото върху марка наред със задължението за използването ѝ.

промени в името и адреса на притежателяПренебрегването на вписванията е опасно, но не води до автоматично прекратяване на правата. Както при управлението на всеки друг актив, така и в разглеждания случай, е препоръчително пропуските да бъдат своевременно отстранени.

Нормативна уредба

Уведомяване и вписване на промените в името и адреса на притежателя е предвидено в чл. 40 на Закон за марките и географските означения (ЗМГО):

Промени в името и адреса на притежателя
Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.) Притежателят или заявителят на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в тримесечен срок от извършването ѝ.
(2) Промяната се вписва в Държавния регистър по искане на притежателя.
(3) Всички документи, за които притежателят трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър.

От текста на тази разпоредба администрацията извлича нормативно задължение за вписване на ВСЯКА промяна в данните, включително и за промени в рамките на същата правна форма – напр. от ЕООД в ООД 1. На практика това означава следното:

Ако с приемането на съдружник ЕООД се е променило в ООД и след седмица е сменен адреса на управление, и последващо е променена фирмата 2, администрацията ще изисква вписване на трите обстоятелства поотделно, с отделна такса за всяко вписване.

Смислени ли са разходите за вписване на новите данни?

ЗНАЧЕНИЕ НА ВПИСВАНЕТО

  1. Точното индивидуализиране на притежателя безспорно е една от гаранциите за изпълнението на основната функция на марката съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗМГО, а именно ”…да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица”.
  2. Доказателствено значение: вписаните в регистъра данни се считат за верни до доказване на противното (обръща се доказателствената тежест).
  3. Информационния обмен между администрацията и титуляря на правото се извършва само на последния вписан адрес.

ВЪЗМОЖНИ НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДИЦИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Нерядко сме свидетели на проблеми от разнообразно естество, свързани с наличието на неактуални данни, най-често заради неучастие на правопритежателя в производствата пред компетентните органи – вж. значението на вписванията за информационния обмен.

  1. Най-нежеланата последица би могла да бъде загубата на права по искане на трети лица, например:
    – искане за отмяна на регистрацията (чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО);
    – искане за прекратяване действието на регистрацията поради прекратяване на юридическото лице-притежател без правоприемство (чл. 23, ал. 3 ЗМГО).
  2. Възможно (и практически срещано) следствие от неточната индивидуализация на правопритежателя е конфликта между собствени марки, напр. при неприключените производства по реда на ЗМГО отпреди изменението в сила от м. Март 2011 г., в които експертизата противопоставя срещу заявената марка собствени (притежание на заявителя) по-ранни марки 3.
  3. Поради несъответствия в  данните за притежателя е възможно възползването от някои права да бъде практически ограничено – например признаването на право на приоритет от предходна заявка за запазена марка (чл. 34, ал. 2 ЗМГО) или правото на Международна регистрация на национална търговска марка (чл. 70 ЗМГО), защото и в двата случая е налице общо изискване титуляра на по-ранното право да е същото лице.
  4. В практиката се срещат и скъпо струващи проблеми, свързани с установяването на нарушения срещу (собствени) права – действия на митническите органи във връзка с прилагането на мерки за граничен контрол, административни проверки (чл. 81 и сл. ЗМГО) или производства свързани със забраната за нелоялна конкуренция (имитация, чл. 35, ЗЗК) и дори наказателни производства (172б, НК) се инициират срещу самия притежател, защото формално правата принадлежат на лицето, индивидуализирано чрез данните последно вписани в регистъра на ПВ, а актуалните данни (тези на лицето използващо марката) са променени без вписването в регистъра на ПВ да е извършено.

Извод

Изискването за наличие на актуална информация за притежателя в регистъра на ПВ е естествено и безспорно необходимо. Неизвършването на самото вписване (в предвидения срок) не води автоматично до прекратяване на правата, но както при управлението на  всеки друг актив, така и в разглеждания случай е препоръчително да бъде своевременно извършвано, особено в случаите, когато марката е предмет на особен залог (чл. 22б от ЗМГО), тъй като всяко неизпълнение на задължение във връзка с предмета на обезпечението може да бъде прието като увреждащо и предпоставя съответни негативни последици.

Какво може да се оптимизира?

Настоящата уредба и свързаната с нея практика въвеждат прекомерна административна тежест върху стопанските субекти във връзка с изпълнението на посоченото задължение. Оптимизиране може да бъде направено по образец на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост или Международното бюро към СОИС:

– вписването да се извършва с едно заявление и еднократна такса (ако е необходима), като се отнася до всички обекти (заявени и регистрирани марки), притежание на лицето, искащо вписването, а защо не и по тези, по отношение на които лицето е в друго качество – напр. лицензополучател или заложен кредитор 4.

– При повече от една последователни промени в данните на притежателя, да се вписват само последните (актуални) данни, ако задължението за уведомяване и искането за вписване са извършени в предвидения тримесечен срок. За тези промени от поредицата, по отношение на които срокът е изтекъл, може да се предвиди допълнителна такса или глоба/имуществена санкция.

Макар и развита по отношение на търговските марки, темата, изводите и препоръките се отнасят и за аналогично предвидените задължения за уведомяване и вписване на промените в данните на притежателя и по отношение на останалите обекти на индустриална собственост – вкл. патенти, полезни модели и промишлен дизайн.

Notes:

  1. При действието на предходната Тарифа за таксите, събирани от Патентно ведомство, при която държавната такса за вписване на промяна в данните на притежателя беше 30 лв., а таксата за вписване на прехвърляне на права беше 80 лв., имаше практика исканията за вписване на посочения тип данни (ООД->ЕООД; АД->ЕАД и обратно) да бъдат отказвани, защото промените представлявали ”прехвърляне на права”, съответно за извършване на вписването се изискваше значително по-високата такса приложима към вписването на прехвърляне.
    При сега действащата Тарифа таксите за вписване на промяна в името и адреса и таксата за прехвърляне на правото са еднакви (80 лв.) и отказите за вписване на това основание практически изчезнаха.
  2. „Фирма“ е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, чл. 7, ал. 1, ТЗ
  3. Такива служебни откази са чести и водят до сериозни разходи когато са свързани с неактуализирани данни, вписани в регистъра на Международните регистрации на марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола, тъй като законодателствата на много държави-членки предвиждат експертиза по същество, включително на относителни основания.
  4. Техническата възможност за осъществяване на това предложение не е предмет на това изложение, но предвид нормативното изискване регистърът да се води „на електронна база данни, управлявана от информационна система“ (чл. 7 ЗМГО) би трябвало да е по-лесна и евтина за реализация в дългосрочен план (напр. чрез релационна база данни), отколкото администрирането на записите поотделно за всеки обект.

Comments are closed.