Видове търговски марки – практически аспекти

Видове търговски марки

Критерии и практически аспекти на класифицирането

Според правното положение

запазен знакПравното положение (наличие или липса на регистрация) е от основно значение за ефективната защита на търговска марка.

  1. Регистрирани марки:
    Само регистрираните търговски марки имат защита чрез гражданскоправни искове за забрана (преустановяване) на използването и обезщетение. Единствено към тях са приложими административнонаказателни мерки и граничен контрол.

    Освен да забрани използването им от други лица, притежателят им може да управлява и да се разпорежда с регистрацията – например чрез лицензии, франчайз, особени залози, обезпечения, прехвърляне (продажба, дарение).

    Наличието на регистрация се посочва със символа ®. От правна гледна точка, поставянето на символ за запазена марка е насочено срещу превръщането на марката в родово понятие (указание за вида на самата стока - например Xerox, вместо "копирна машина") и избягване на опасността регистрацията да бъде отменена поради това (чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗМГО).

  2. Нерегистрирани марки - делят се на:
    1. Марки, които са в производство по регистрация – основното им практическо значение се изявява във възможността да служат като основание за подаване на опозиции и искания за заличаване.
    2. знаци (означения) използвани с функцията на марка, за които няма подадена заявка за регистрация или регистрацията е отказана. За да могат да бъдат релевирани в производствата по опозиция или заличаване, тези марки трябва задължително да отговарят и на още едно условие – да са общоизвестни към определена дата.

Като цяло, извън горепосочените случаи, нерегистрираните марки имат значение основно за конкурентното право 1.

Макар, например, да липсва забрана за учредяване на особен залог върху марка, която е в процес на регистрация, както и безспорната валидност на лицензионен договор с предмет такава марка (вижте повече по темата и проблемите при лицензирането нерегистрирани марки), практическото осъществяване на тези възможности е ограничено по естествен път - поради относително ниското ниво на сигурност.

Указание, че нерегистриран знак се използва с функцията на марка може да бъде поставянето в близост до него на буквите "ТМ" (от TradeMark).

Според начина на представяне

Начинът на представяне, освен определящ обхвата на закрила, има и формално значение – при подаване на заявката за регистрация се изисква заявителят да посочи вида на марката. Това посочване е всъщност с декларативен характер и правилността му бива проверявана в началния етап от процедурата по регистрация.

  1. Словни марки - съставени са от една или повече думи, или букви (имена, думи, вкл. фантазийни, слогани, абревиатури и т.н.), без значение от начина на изписване;
  2. Фигуративни - различни видове стилизирани изображения (пиктограми, снимки, лога, емблеми и др.);
  3. Комбинирани – включват в състава си както словни, така и образни елементи, като закрилата обхваща тяхната цялост. Това е най-често срещаната форма на представяне - например логотип или комбинация между лого и дума/и;
  4. Триизмерни (обемни) - като примери за такива марки могат да бъдат посочени различни видове опаковки (кутии, бутилки и т.н.), но не и формата характерна за самата стока.
  5. Познати са и други видове марки според начина на представяне – напр. звукови (мелодии), аромати, анимирани изображения, които имат относително малко практическо значение.

Възможно е обаче, за определен кръг потребители и правоприлагането по отношение на тях, да се възприемат принципи, които са приложими към друг (различен от посочения) вид марки. Това са предимно случаи, при които словната част от марката е представена по неразбираем начин:


Според Google представените по-горе надписи означават „марка“ на грузински и китайски съответно.

В общия случай, потребителите в България биха възприели подобни марки като фигуративни с присъщата за съответния знак отличителност. Непознатата азбука прави невъзможно възприемането на самата дума като такава, макар и марката формално да се състои само от нея. Същото се отнася за марките на кирилица, когато са възприемани от потребители неразпознаващи кирилицата.

Доколко китайските писмени знаци са отличими един от друг (например за българския потребител) и успешно могат да изпълняват функцията на марка е въпрос от съвсем различно естество - вижте няколко публикации по темата за отличителността и маркетинга.

Според известността

Класифицирането на търговските марки според известността им е от съществено практическо значение, разкриващо се както в разширения обхват на закрила, който марките с висока известност предоставят, така и в стойността на паричната им оценка.

Има случаи, когато оценката на (известна) марка надвишава общата стойност на всички други активи в предприятието.

  1. Марки, чиято известност не надвишава обичайното ниво – за този вид марки важат общите правила;
  2. Марки, ползващи се с известност (репутация) 2 – приема се, че този тип марки, освен указание за търговски произход са носители на послания за имидж и качество, които лесно могат да бъдат асоциирани от потребителите с продукти различни от тези, за които марката е регистрирана. По тази причина на притежателите им е предоставена възможност да се противопоставят на регистрацията и/или използването им от други лица не само за стоките или услугите, за които ползващата се с известност марка е регистрирана.
  3. Общоизвестни марки - ако закрилата на марките с репутация се предоставя за по-широк кръг продукти (стоки или услуги), при общоизвестните марки разширената закрила се отнася само до идентични или объркващо сходни стоки или услуги, но пък за територии, на които регистрацията не действа 3.
По сфера на приложение

Според сферата на стопанско приложение (предмета на означаване) марките се делят на:

  1. Търговски марки (тесен смисъл) – използва се във връзка с марки, които отличават стоки, но не и услуги;
  2. Марки за услуги (нар. още "производствени" или "фабрични") – това са марки, свързани с услугите предлагани от дадено лице.

Често се срещат марки, които отличават и стоки, и услуги едновременно, също наричани "търговски марки" - в широк смисъл - т.е. за всички продукти на стопанската дейност.

Систематизирането на марките като означения „за стоки" (търговски) и „за услуги“ е приложимо към аргументацията за наличие или липса сходство - една от предпоставките за объркване на потребителите.

Принципно се приема, че стоките и услугите не са сходни, но изключенията от това правило са многобройни и могат да обхванат най-разнообразни случаи на обвързани стоки и услуги.

Според предназначението
  1. Индивидуални – предназначени са за означаване на продуктите на едно лице. Индивидуални са огромната част от съществуващите търговски марки;
  2. Съсобствените марки са индивидуални, а не колективни!
  3. Колективни - този вид марки отличават стоките и услугите на членовете на едно сдружение от продуктите на други лица. Нерядко колективните марки (чл. 29 ЗМГО) се бъркат с марките, които се притежават едновременно от две или повече лица (чл. 16 ЗМГО);
  4. Сертификатни - позволяват на притежателя да упражнява контрол върху качеството, материала (състава), начина на изработване или други характеристики на означаваните стоки или услуги.

Други видове търговски марки

Познати са и други критерии за класификация, с по-скоро маркетингова, отколкото правна насоченост:

По обхват на употреба

Според обхвата на употреба марките се делят на общи (основни), асортиментни и специализирани. Като пример могат да се посочат марките OPEL (основна), ZAFIRA (асортиментна) и ecoFLEX (специализирана).

Реални, запасни и защитни

Разделянето на марките като "реални" (използвани в действителност), "запасни" (неизползвани, резервни) и "защитни" (нар. още "охранителни") (регистрирани с цел да пречат на конкурентите) 4 би имало правно значение само в случаите, в които се търси краткосрочен ефект - във всички модерни законодателства е налице изискване марката да се използва във вида, в който е регистрирана.

При неизпълнение на задължението за използване регистрацията подлежи на отмяна - за повечето държави след период от пет години 5. Приема се, също така, че поредица (семейство, серия) марки е налице единствено при наличие на реално използване на три или повече от тях.

По мое мнение, ролята на охранителните регистрации често се надценява - ако друг заяви за регистрация или използва сходна марка по начин, който може да въведе потребителите в заблуждение относно произхода на стоките и/или услугите, то е налице конфликт с "реалната" регистрация и съответната възможност за защита.

Ако охранителната регистрация е дотолкова различна, че да не съществува вероятност от объркване, то защитната/охранителната функция е под въпрос - налице е по-скоро "запасна" марка.

Notes:

  1. вж. Глава седма от ЗЗК и по-специално чл. 35 (Имитация)
  2. Понятието „марка с репутация“ се използва често вместо легалния термин „марка, ползваща се с известност“ - в изложението двете понятия също се използват с идентично значение.
  3. Известността в различните ѝ варианти е предмет на противоречиви тълкувания и практика. Според мен е правилно становището, че линията на разграничение може да се изведе пряко от нормативната уредба: сравн. ЗМГО, чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 7 от една страна (нормата се отнася до общоизвестни марки), и чл. 12, ал. 3 от друга страна (марки, ползващи се с известност).
  4. Саракинов, Г., Право върху търговска марка в Република България, изд. Сиби, 2009, 53 стр.
  5. бел. авт.: Възприетият в някои държави тригодишен срок според мен е оптимален към настоящия момент - считам, че петгодишния период е твърде дълъг с оглед динамиката на модерните времена.

Comments are closed.