Интелектуалната собственост в онлайн бизнеса

В онлайн света огромна част от новите технологии са софтуерни продукти, но както е известно, сами по себе си, компютърните програми не са патентоспособни. Възможно е обаче, софтуер да бъде патентован като част от друг (патентоспособен) продукт.

Възможно е софтуер да бъде защитен с патент (или полезен модел) когато са изпълнени едновременно следните изисквания:

Технически ефект (резултат)

Т. нар. „технически ефект“ е налице, например, когато съотношението в размера на две иконки се променя в зависимост от съотношението на броя „кликвания“ или докосвания върху всяка от тях, т.е. има "материален резултат" върху екрана на устройството.

Новост, промишлена приложимост и изобретателска стъпка

Докато преценката за новост и промишлената приложимост е универсална, то изобретателската стъпка е реалният, труден за преодоляване проблем при патентоването на софтуер.

За да е налице изобретателска стъпка, техническият резултат не трябва да е очевиден за средния специалист в областта, т.е. не трябва да произтича по очевиден начин от текущото състояние на техниката – какъвто би бил случая със съотношението в размера на иконите в примера по-горе (в зората на графичните интерфейси, обаче, за същия ефект вероятно щеше да бъде прието, че е налице изобретателска стъпка).

Бизнес методите не подлежат на патентоване, но технически операции - например схеми за обработка на поръчки или плащания - биха могли за бъдат защитени.

Пример от практиката е наскоро регистрираната за наш клиент СИСТЕМА ЗА ДИГИТАЛНА ОБРАБОТКА И СЪХРАНЕНИЕ НА СЧЕТОВОДНИ ДАННИ [PDF, 660 KB].

Авторското право е иманентна част от онлайн бизнеса. В обхвата на закрила попадат произведения като статии, снимки, видео, описания, тестове и ревюта на продукти (доколкото не представляват единствено изброяване на технически спецификации), компютърни програми, дизайн, графично оформление и т.н.

По-особено е положението с рекламните текстове и заглавия - за да разполагат с автроскоправна закрила, те трябва да имат характера на „произведения“. Когато са от една дума или представляват кратък слоган е по-ефективно да се регистрират като търговски марки.

Копирането на едно добро ревю, което създава доверие и често е мотив за избор на конкретния търговец, може да отклони сериозен паричен поток към лицето, което неправомерно го е копирало.

Двете системи – авторскоправната и промишленият дизайн - действат синергично спрямо формата (резултата) от авторския труд, но докато авторскоправната закрила се отнася до произведенията като такива, промишленият дизайн закриля продукти на промишлеността.

Уеб сайтове, компютърни програми, GUI или части от него (менюта, икони) могат да се защитят чрез комбинация от обекти на индустриалната собственост, включително търговски марки и промишлени дизайни, но не могат да бъдат обект на самостоятелен патент.

Всъщност, огромна част от т. нар. „патентни войни“ (patent wars) се отнасят именно до промишлен дизайн – Apple Inc. например разполагат с десетки хиляди регистрации по целия свят. Така изглежда регистрацията на първия iPhone:

По правило правата принадлежат на автора. В особени случаи е предвидена и друга възможност, както и възможност за използване на произведенията без изричното разрешение на автора. ¹

Следователно, изграждането на онлайн бизнеса трябва да бъде надлежно документирано относно режима, при който се създават произведенията, включително в трудови договори, длъжностни характеристики, договори за създаване на произведение в режим на поръчка, приемно-предавателни протоколи, съответни платежни документи.

Очевидно е, че когато домейн името съвпада с бранда на онлайн магазина или на предлаганите стоки/услуги, регистрацията като търговска марка е удачна, дори задължителна форма на закрила (процедура по регистрация в България).

В тези случаи, от гледна точка на интелектуалната собственост, домейните и търговските марки са функционално свързани по отношение идентификацията на доставчика /търговеца/.

Поради високата степен на сходство между описателните домейни, както и обичайно високата степен на сходство/идентичност на предлаганите чрез тях стоки или услуги, отличаването и съответно - запаметяването им е затруднено.

Ето няколко примера:
kartachi.org | krtachite.com | kurtia.com | kartacha.com

Да се защити разпознаваемостта на онлайн бизнес при сходни домейни, които съвпадат с вида на предлаганата стока или услуга също е възможно.

Закрилата се осъществява чрез регистрация, която включва допълнителни елементи, съответно:

Възможно е, в следствие популярността на даден продукт, или друга причина, един описателен домейн да придобие отличителност и да бъде свързван от потребителите с конкретно лице – доставчик на стоката или услугата.

За българските потребители, пример за такъв домейн е mail.bg – едва ли някой би си помислил, че става дума за „Български пощи“ или сайт на куриерска компания например. Това обаче не се отнася до mail.com, предлагащ идентични услуги.

Както е известно, предназначението на фирменото наименование е да отличава субекта (търговец, страна по сделката), а не предлаганите от него стоки или услуги (предмет/обект на сделката).

Възможно е обаче фирмата - изцяло или част от нея - да бъде използвана с функцията на търговска марка, включително и чрез домейн, както и конфликти въз основа на подобно използване – вижте повече за проблемите между търговски марки и фирмени имена.

Интересно, както от правна, така и от практическа страна е т. нар. „арбитриране на домейни“. Арбитрирането е встрани от фокуса на тази публикация, но поради важността предлагам няколко препратки, които разглеждат въпроси свързани с темата:

Notes:

Вж. чл. 41 и 42 от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). ↩

Интелектуалната собственост в онлайн бизнеса