В тази публикация става дума за “последователната” практика на законодателя да нарушава правилото “думи или изрази с утвърдено правно значение се употребяват в един и същ смисъл във всички нормативни актове”.
Да видим, например, значението на “възражение” в Закона за марките и географските означения (ЗМГО), което представям символично в приложеното изображение – разгледайте го внимателно :)
Ето и малко пояснения относно възможните значения на “възражение”-то в #ЗМГО:
1. Отговор от заявителя срещу предварителен отказ (чл. 47, ал. 2 ЗМГО).
2. Оспорване от трето лице на абсолютни основания (чл. 51, ал. 1 ЗМГО), тук обаче отговорът на заявителя не се нарича „възражение“, а становище (чл. 51, ал. 4)?!
3. Защита на ответника срещу искане за заличаване или отмяна (чл. 76, ал. 1 ЗМГО) – тук логиката на т. 1 е спазена, но пък става дума за различно (състезателно) производство.
4. „Възражение за реално използване“ в производство по нарушение (чл. 117 ЗМГО), тоест правоизключващо възражение.
Най-интересното е, че същото това възражение за липса на реално използване по т. 4 се нарича „Искане за доказване на реално използване“ в други производства, вж. чл. 58 ЗМГО (по опозиция) и чл. 77 (по заличаване)?!
“Забавлението” е още по-голямо, ако добавим и Регламент (ЕС) 2017/1001, който урежда марките с единно действие в целия ЕС, където – незнайно защо – терминът “опозиция”, използван в ЗМГО (и от целия бранш по целия свят), е преведен като “възражение”.
Трябва да отбележа обаче, че преводът на Регламента в аналогичния на т. 2 по-горе случай е по-точен: „бележки на трети лица“ (отразява и това, че в случая третите лица не са страна в производството, което е така и по ЗМГО).
