Популярни митове за търговските марки

Пет популярни мита за марките

Първи мит
Нарушителят променя буква и ...марката не важи!?
Реалност: закрилата е в сила когато е възможно объркване, включително и при по-големи разлики.
Примери:

Объркване е възможно дори когато размяната на буквите води до различно значение на думата, защото потребителя възприема марката в нейната цялост.

Откъде идва?

Основание за този мит са специфични случаи, например - за българския потребител, означението „DIVIN” поставено върху напитка, би било объркващо сходно с популярната марка за бутилирана вода.

DEVIN   DIVIN

Във Франция, от друга страна, разликата най-вероятно би била достатъчна - предвид различното значение на думите във френския език (DEVIN-гадател; DIVIN-божествен).

Разликата става особено значима ако е придружена и с други отлики – например в шрифта, етикета или вида на брандираната напитка (например вода и вино).

Втори мит
Друг не може да регистрира моята марка
Реалност: Всеки би могъл да регистрира чужда марка - ако няма опозиция в предвидения от закона срок.

Притежателят на марка е ангажиран с подаването на опозиция - администрацията НЕ следи служебно за по-ранни права - това е т. нар. "опозиционна процедура", действаща в България от 2011 г. [повече за опозициите]

Примерите са многобройни - един от нашумелите напоследък е за марката "Боженци". Постоянно се правят опити за регистрация на чужди марки, включително известни брандове: жертви са Tesla, Lamborghini, Maserati и Bugatti.

Годишно над 90 хил. заявки за марки посочват България, затова е целесъобразно въвеждане на автоматизирано наблюдение (мониторинг) за спокойно и сигурно опазване на марката.

Трети мит
Българската марка важи за ЕС
Реалност: изключителното право е валидно само на територията, за която се отнася регистрацията.

Регистрацията на марка по правило има териториално действие. Специални правила има само за общоизвестните марки. В България действат:

Освен териториалното ограничение, действието на регистрацията се определя и от:

  • Представянето на марката - например публикуваното в официалния регистър изображение и това, използвано при означаване на брандираните продукти;
  • Стоките и услугите, за които важи регистрацията или се използва марката (с изключение на марките, ползващи се с известност).
Четвърти мит
Международната регистрация важи за целия свят
Реалност: липсва единна възможност за регистрация на марка в целия свят.
Пети мит
Една регистрация е достатъчна
маркаРеалност: случаите, в които с една регистрация може да се постигне оптимален обхват на закрила са специфични.

Обхвата на закрила се определя от множество фактори с променлива степен на влияние - например, една регистрация би била достатъчна когато марката представлява фантазийна дума, при транслитерацията на която не възникват съмнения:


ProfiDerm
ПрофиДерм


С колко регистрации ще бъде постигнат оптимален обхват на закрила в следващия пример? Трудно е да се прецени без да е известно къде и как ще се използва марката.


BECO ("Беко", лат.)
ВЕСО ("Veso", кир.)


Comments are closed.